Предсрочните парламентарни избори предоставиха на избирателите справедлив избор но се характеризират от силна поляризация на вота и преобладаваща негатина реторика, казват международните наблюдатели

София, 20 Април – Проведените предсрочни паламентрни избори на 19 Април се бележат от повишена активност и се организираха успешно въпреки пропуските в нормативната уредба и скорошните поправки в броя на избирателните секции в чужбина, което подкопа доверието в закона и изборния процес като цяло, твърдят в предварителния си доклад международните наблюдатели, публикуван днес. Изборите са проведени на фона на продължаваща политическа нестабилност и  след множество проведени избори преди това, но властите съумяха да предприемат мерки за осигуряване на спокоен изборен процес, включително да обхванат трайните опити за купуване на гласове и намеса в изборния процес.

Наблюдателите твърдят, че основните изборни права са спазени, но кампанията се характеризира със силна поляризация и негативна реторика. Кампанията онлайн, която до голяма степен не е регулирана добре, изигра решаваща роля за активността на  избирателите, като същевременно и подпомогна дезинформацията в интернет пространството, включително правилното отразяване на дейността на институциите в процеса. Важните теми на деня като енергийна политика, международна политика,  корупция, нарастващи разходи за живот, законност и инфраструктура доминираха в посланията по време на кампанията.

“ Мониторингът на изборите, който осъществихме, предложи на избирателите справедлив избор, но се проведоха в атмосфера на значителна политическа поляризация и агитационна реторика, която често беше негативна “, каза Дуня Миятович, ръководител на мисията за наблюдение на избори към Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ). Основните права и свободи са спазени, а изборният процес като цяло е добре организиран. В същото време, предстои много работа, включително да се разгледат въпроси като обвиненията в купуване на гласове, дезинформацията и ограничената прозрачност в много аспекти  на агитационната кампания.

„ След години на политическа нестабилност и повторно връщане към урните за гласуване, българските граждани показаха разум и гласуваха активно, за да дадат нов шанс на страната за формиране (излъчване) на стабилно правителство“, каза Крис Саид, ръководител на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. „Отговорността сега е в ръцете на българските политически лидери да уважат посланието на избирателите и да превърнат вота им в ефективно и надеждно управление.“

Правната рамка предлага като цяло адекватна основа за провеждане на демократични избори, въпреки че не са взети под внимание предишни препоръки на СДИПЧ и Венецианската комисия към Съвета на Европа, включително такива, отнасящи се до  изискването за уседналост на кандидатите, ефективното преследане и наказуемост на изборните нарушения, правните пътища за оспорване на резултатите, както и, не на последно място, предприемането на мерки за засилване на участието на жените и представителите на малцинствените групи.

По отношение на медийната среда може да се твърди, че е плуралистична, но имаше опасения за политическо и икономическо влияние, широка авто-цензура и липса на отчетност в репортажите, ограничавайки достъпа на избирателите до безпристрастна и разбираема информация. Въпреки че има законови гаранции за свобода на изразяване и достъп до информация, наказуемостта за клевета и неприложените гаранции съгласно Европейския закон за свобода на медиите продължават да бъдат повод за безпокойство относно редакционната независимост. Медийният мониторинг на СДИПЧ установи, че въпреки формалното спазване на правилата за предоставяне на ефирно време, намаленият обхват на редакционно и критично отразяване на новини от страна на частните медии отслабва способността на избирателите да правят информиран избор.

И въпреки че официалните власти създадоха механизми за справяне с дезинформяцията, тяхната ефективност беше негативно повлияна от съществуващите рискове от кибер атаки, чужда намеса и влияние, както и от пропуските в прилагането  на Европейския закон за цифрови услуги и от нарушена и бавна координация между надзорните органи.

Изборната администрация спази законовите срокове и управляваше ефективно подготовката на всички нива, въпреки че последвалите оставки в изборните комисии от по-ниско ниво опорочиха процеса. В деня на изборите като цяло атмосферата беше спокойна и организирана. Въпреки че в по-голямата част от избирателните секции работата функционираше добре, бяха отбелязани някои процедурни недостатъци, включително изолирани случаи на подхвърляне на бюлетини и неспособност да се гарантира тайната на вота или да се спазят правилните процедури за проверка на легитимността на избирателите.

Жените продължават да бъдат недостатъчно добре представени в обществения и политическия живот на страната, а само избрани партии успяха да излъчат жени кандидати или да разгледат политическото участие на жени в своите кампании. Трябва да се споменат обаче и няколко случая на атаки, основани на пола, както и кампании за очевидно очерняне, включително използването на генерирано от изкуствен интелект съдържание за дискредитиране на жена журналистка. Положителна тенденция е, че жените все пак бяха разпознати като открояващи се участници в повече от половината от наблюдаваните предизборни събития.

Правната рамка, уреждаща финансирането на партиите и кампаниите, не припозна отново предишни препоръки на СДИПЧ, включително и тези, отнасящи се до  липсата на предизборна отчетност и до ограничения надзор от страна на Сметната палата. Законодателството не регулира агитацията на трети страни, а политическото присъствие онлайн не е напълно прозрачно, което създава потенциални „вратички“ за пропуснати разходи. В някои случаи, предизборната агитация на публични личности в работно време  остави усещане за заличаване на линията между държава и партия.

Уреждането на изборни спорове e в компетенциите и на избирателните комисии,  и на  административните съдилища, като има установени практики за ускорени процедури при подаването и разглеждането на жалби. Пропуски в правната рамка, включително ограничената правоспособност за подаване на жалби, невъзможността за пряко оспорване на протоколите с резултатите от изборите и продължителни процеси на санкциониране и прилагане, ограничиха достъпа до ефективна правна защита и подкопаха целия процес.